Често търсенето на уюта се възприема по различен начин спрямо начина на мислене. Някои го свързват с желания престой у дома, а за други същата дейност може да е голяма скука –  само храна и часове мързелуване. Аз обаче търся уюта навсякъде и във всичко, а за целта ми е нужно само свободно време.

На пръв поглед звучи лесно, но всичко това има пряка връзка с професията, която практикуваме. Точно тя е ключът към постигане на уюта. Неприятното е, че все повече имам чувството, че “роботизираният начин на живот” отдалечава мнозина от възможността да си набавят онези малки моменти, които носят радост.  Аз знам само едно – ИСКАМ!

Искам време…….

За хората, които обичам

Хилядите задължения на работното място, които никога не свършват, затрудняват човек да бъде с най-близките му и значими хора. Понякога разстоянието е пречката за близост до малкото останали приятели и роднини (визирам тези в чужбина, чиято липса е незаменима, но там получават това, от което имат нужда).

В други случаи са толкова близо, но изтощението поставя превес над желанието за срещи. Безсилието след 12-14 часовите смени и излишното напрежение ни отвежда единствено към хапване и сън. Това е причината за силното желание за това време.

 

Да пътувам и опознавам света

За мен уютът може да бъде на много места – не е само в собствения ми дом, а именно в дома на родителите ми и близките ми. А, когато пътувам…. чак сама не мога да се позная. Отпускам съзнанието си на максимум, защото щастието през този период не може да бъде “претеглено” с каквато и да е скъпа вещ. Осъзнах много бързо, че силното желание за скъп предмет, стихва за минути (дори и да чувстваш удовлетворение, че накрая го получаваш на база личния си труд). Създаването на спомени е най-добрата „поддръжка“ на ума, дори има склонност да действа мотивиращо в работата след това, останалото просто засилва материализма, в който живеем.

 

Да чета и задоволявам любопитството си

Ако мнозина като по-малки (като мен) са намирали четенето за отегчително (защото в училище имаше задължителна литература за лятото), то сега безсмисленото е дългите часове, прекарани по кафетата. Предпочитам да науча нещо ново от дадена статия или да започна да чета книгата, която толкова отдавна съм купила.

Четенето винаги помага, но е ясно, че приоритетът е към работата, която е основен източник на доход. Въпреки това, намерете време да четете във всеки един момент – в задръстването до работа и обратно (ако не шофирате), в обедната почивка навън, преди заспиване и вместо скролване на социалните мрежи, което по-скоро има негативно влияние. Предпочетете да се запознаете с нова информация, вместо да се потискате от прекрасния (виртуален) живот на вашите “фейсбук приятели”.

 

За да приключа със задълженията си и да се насладя на заслужена почивка

Като че ли вече не се среща спокойствието, че тръгвайки от работа, всичко е свършено за деня. Носим си проблемите у дома и през цялото време и мислим как утре ръководството ще ни чете “конско” по определен повод. Затова, това време е толкова ценно.

Може би сте забравили какво е да лежите завити на дивана с пухено одеало, да си направите дълга разходка (без да се притеснявате, че разполагате само два часа и трябва да доработвате),  да приготвяте сладки в кухнята с децата си и… каквото друго си пожелаете. Колко много уют има в тези приятни моменти – само това искам аз… уют, създаден ей така по някакъв повод, измислен от мен.

 

Уютът е комфорт, който е “плод” на вашето въображение и желания. Научете се да разпознавате възможностите в живота и да цените и най-малкото. Наслаждавайте се на времето си, използвайки го пълноценно. Сменете работата и тръгнете в коренно различна насока в кариерен план, ако трябва.  Надявам се, припознавайки се в текста, да се стараете всячески за изграждане на живот, в който водеща е ценността!