fbpx

Post Detail

Изготвяне на статии - копирайтинг услуги

Началото на сбъднатата мечта…..

И сега като се замисля всичко се разви толкова спонтанно и някак на шега. Трябваше  да се „разровя” доста отдавна във всички „подсказки”, които са били ясен и отчетлив израз, но неопитната част от мен ги е отбягвала.

Никога няма да забравя  трескавата подготовка и огромното притеснение за матурата по Български език и литература от съучениците и приятелите ми. Моята се състоеше в  решаване  на  тестове от време на време, които определях като „забавна игра”. Интересното беше, че най-притеснителната личност в мое лице този път изпитваше необяснимо спокойствие.

Все още не мога да забравя погледа и въпроса на майка ми последния ден преди матурата, който гласеше:

-„Всички пишат теми, ходят на уроци, ти една тема не написа. Как ще се справиш утре?”

Моят отговор с усмивка на лице, гласеше:

– „Мамо, не се притеснявай, аз мога да разтягам локуми”.

Не знам колко я успокоих, но я оставих безмълвна. Така и се получи, тактиката проработи. Имах една от на-добрите оценки, без допълнително обучение. Имах нужда единствено от тема и се „впусках” в размисли.

След известно време започнах да създавам различни стихотворения, пишех индивидуално насочени пожелания и послания на най-близките ми.  За огромна моя радост, успявах да ги развълнувам, да ги разсмея и да ги накарам да се почувстват специални само с няколко реда.

Това също не се оказа достатъчно окуражаване за продължаване в тази насока. Не разчетох правилно този потенциал и започнах университет в сферата на икономиката. Там също имах няколко изпита, взети с отлична оценка на база на любимото ми „ще измисля какво да пиша, когато видя темата”.

И така настъпи моментът на търсене на работа. Захванах се със счетоводство, което в началото практикувах с огромен интерес, но след известно време всичко се обърна в обратна посока.

Различните роли, в които влизам според моите приятели,  ми дават възможност за различен мироглед. Определят ме на моменти  като педант, понякога като вечно търсещият правда, прекалено анализиращият, скучният, а понякога като най-лудият купонджия. Усетих, че  се крие скрит смисъл, свързан с интересът ми  към психологията и изследване на действията и взаимоотношенията между хората.

Помислих, че би могло точно психологията да е моето призвание, но честно казано не се виждах да уча цялата тази „суха” теория, за да градя към израстване в тази сфера. Набързо си „лепнах” една  статистика за деградация в мое лице. Започнах да губя вяра в себе си.

И както всички знаем, в периодите на пълна разруха усещаме сила, ако сме я пожелали. Моята вълшебна пръчица буквално ми заповяда да седна и да „драскам” на един така да кажем виртуален лист всякакви малки откъси от ситуации в живота ми. Измислях  заглавия и ги описвах детайлно.

Открих, че за няколко дни бях погълната от писането. Бях изумена как текстът се пише сам, все едно произволно натисках клавиатурата. Увличах се в собствените си текстове и истории, все едно ги преживявах за втори път. В този момент единственото, което намирах за правилно е да продължавам да си пиша в моя малък таен свят.

За втори път, с течение на обстоятелствата или е предизвикване на съдбата, не знам точно, но бях провокирана за написване на статия. До тогава огромна неизвестна за мен- как се пише, как се структурира и ред други въпросителни? Усетих, че е  настъпил моментът на разкриване дали бих могла да развивам новооткритото или така да кажа неразвитото си хоби, да го превърна в професия, в която да се усъвършенствам?

След като ми „връчиха” тема, насоки и изисквания за брой написани думи, се заех със страшната задача. За първи път взех толкова кардинално решение, без да се замисля за страха от провал. Не мога да отрека, че през повечето време изпитвах вътрешно притеснение сравнено с полагане на важен  изпит, който не приключи до момента, в който изпратих написаното. Всъщност, дисциплината, по която очаквах да бъда оценена, беше под наименованието „житейски изпит”, която се превърна в новия, дългоочакван етап от моя живот.

Обратната реакция беше повече от задоволителна. Почувствах Рая слязъл на Земята. От този момент нататък не се спрях, започнах да придобивам лека увереност, която се надявам да израства във времето. Така редом с другата работа, на която вече присъствах само физически, търсех начин и използвах всяка възможна секунда, за да се отдам  на писането. Започнах да спя по-малко, а усещах невероятен заряд заради удоволствието от реденето на думи.

Разбрах, че човек е прекрасно да има противоречия и моменти на опозиция със себе си. Понякога най-простичките решения „изтласкват на повърхността” и водят до идеализирани резултати.

Вече съм загърбила всякакви други длъжности и съм напълно отдадена на длъжността „Бъди верен на себе си!”

Spread the love

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

MenuHome